Най-популярният вкус в света – ванилията, произхожда от Мексико. Ваниловото зърно, което всъщност представлява шушулка, не се среща никъде другаде по света. В продължение на стотици години индианците тотонако, жители на източния централен бряг на Мексико, са пазители на този таен аромат. Когато ацтеките побеждават този мирен народ, един от най-важните дарове, които искат, са плодовете на лозата Tlilxochitl – шушулките ванилия.
Тези шушулки се използвали заедно с какаови зърна за приготвянето на напитка, наречена „Chocolatl“. През 1520 г. Ернандо Кортес завладява ацтеките. Във великолепната си банкетна зала Монтесума, императорът на ацтеките, посреща Кортес и му предлага тази напитка в златна чаша. Кортес, поразен от вкусния аромат на „Chocolatl“, поискал да узнае съставките. Монтесума, любезният домакин, му казал, че тя съдържа смляна царевица, какаови зърна, шушулки ванилия и мед. Уви, Монтесума не само изгубил тайната на любимата си напитка, богатствата и империята си, но и живота си, тъй като Кортес го екзекутирал след това. Когато Кортес се завръща в Испания, той носи със себе какаови зърна и шушулки ванилия, които испанците наричат „Вайнила“, което означава „Малка ножица“.
Напитката, приготвена от какаови зърна и шушулки ванилия, имала незабавен успех и станала изключително популярна в цяла Европа. Първоначално това е бил лукс, който могат да си позволят само благородниците и много богатите, тъй като в продължение на осемдесет години, ванилията се използва само в шоколадовата напитка. През 1602 г. Хю Морган, аптекар на кралица Елизабет I, предлага ванилията да се използва като самостоятелен аромат. Това е първата стъпка по пътя към доминиращата позиция на ванилията в света на ароматите.
През 1793 г. растението ванилия е пренесено контрабандно от Мексико на остров Реюнион, който тогава е френски протекторат, наречен остров Бурбон. Ваниловите зърна, отглеждани в този район на света, се наричат Бурбони заради първоначалния им дом на остров Реюнион.
Терминът „Бурбон“ се използва за бобчетата, отглеждани в Мадагаскар, Коморските острови, Сейшелските острови и Реюнион. Основните региони за производство на ванилови зърна в света са Бурбонските острови, като Мадагаскар е най-големият производител в света, а други са – Индонезия, Мексико, Таити, Уганда, Индия, Папуа Нова Гвинея и Тонга. Също така има и малки производства, които се осъществяват в различни страни като Коста Рика, Фиджи, Ямайка, Хаваите, Китай и Филипините. Ваниловите шушулки, или както обикновено ги наричат – бобчета, са плод на цветето орхидея. От хилядите разновидности на орхидеята, ванилията е единственото растение, за което е известно, че дава ядлив плод.
Ваниловата орхидея е малко, тръбесто цвете с цвят на седеф. Центърът на цветето – тръбовидните тичинки и стълбчето са бледожълти. Заради формата си, орхидеята се нуждае от помощ, за да бъде опрашена и да произведе плод – ваниловите шушулки. В миналото, за опрашването на орхидеята се е грижела една малка пчела – мелипона, която се среща само в Мексико. Естественото опрашване обаче е имало много ограничен успех, което е направило почти невъзможно производството на каквито и да е било търговски количества.
