Неща, които не знаете за ферментираите храни.
Купуваме пробиотици, търсим домашно кисело мляко и правим туршии. Но защо? Ето и ползите от ежедневието ни!
Ползите от консумацията на ферментирали храни и пробиотици не са толкова очевидни, колкото от тези, при спирането на газираните напитки, например и следователно са по-трудни за разбиране. Какво са ферментиралите храни, защо те са важни и какво се случва в червата ни?
Нека започнем с основните неща.
Ферментацията е метаболичен процес, който превръща захарта в една от следните три категории:
- Киселина, също известна като млечно-кисела ферментация.
- Газове.
- Алкохолът, който познаваме като алкохолна ферментация.
Когато говорим за тенденциите около ферментиралите храни и здравето на червата, ние всъщност говорим точно за млечно-киселинната ферментация или млечна ферментация. В някои случаи, определени бактерии, превръщат лактозата от млякото в млечна киселина – както при киселото мляко и сиренето. В други случаи, зеленчуците се накисват в солена вода (известно още като саламура) за дни или седмици, което позволява растежа на бактерии. Тези бактерии изяждат захарта на зеленчуците, в резултат на това се произвежда млечната киселина, която има кисел-фънки вкус, зависещ от нивото на PH и индивидуалното усещане за вкус.
Ферментацията – преди и сега
Трудно е да говорим за ферментацията, без да се допрем да историята. Много, от ферментиралите храни, имат религиозно значение както в Юдаизма, така и в Християнството. Правим ферментирали напитки още от Неолитната епоха и тази практика може да бъде проследена от 7000 г. пр.н.е. в Китай. Този тип храни имат роля в почти всяка диета по целия свят и колкото да ни се иска да наречем това „нова тенденция“, то просто си остава един от най-старите начини за запазване на храната и допринася за балансирано хранене.
Каква е сегашната мода, защо млечна киселина? За да можем да разберем смисъла, ние трябва да обърнем малко внимание на червата. Имаме десетки трилиона микрофлора или чрeвни бактерии. Те помагат на организма да смила определени храни, които остават неусвоени от стомаха и червата. Също така са важни за имунитета, като играят ролята на бариера за външни организми. Експертите днес ги определят като „орган“. Всъщност те са „придобит“ орган, тъй като бебетата се раждат стерилни и бактериите се развиват веднага след раждането.
Ползите от консумацията на ферментирали храни
Нещата, които вредят на чревната ни микрофлора са антибиотиците и хлорта във водата. За голямо съжаление, ние прекаляваме и с двете и в повечето случаи, дори не осъзнаваме, че месните и животинските продукти, са пълни с антибиотици, същите, които ние сами сме готови да приемем в ежедневието си. Ферментиралите храни съдържат живи бактерии или пробиотици, които се считат за чудесен помощник на храносмилателната система, като възстановяват правилния баланс на бактериите в организма. В храносмилателния тракт, тези бактерии помагат на въглехидратите, които не можем да смиламе, да ферментират (разградят). Остатъчните продукти от този процес помагат да се поддържа киселинността на червата, което предотвратява растежа на вредните организми, докато бактериите в червата стават по-здрави. Всъщност, приема на ферментирали храни може да се опише като „смяна на маслото“ за вашия стомах.
Това значи ли, че трябва да се тъпчем с кисели продукти? Не е задължително. Всичко е много индивидуално и фактори като възраст, състоянието на имунната система и червата, и дисбаланса на чревната флора, играят важна роля в усвояването на ферментиралите храни.
Къде да ги намерим
Добре е да внимавате с този тип продукти, започнете с малки количества. Бъдете свой собствен доктор и анализирайте как се чувствате. Някои подходящи ферментирали продукти, които може да намерите на пазара са: цвекло, краставици, кимчи и сарком. Подправките, които са ферментирали (както вкъщи, така и в магазините) като кетчуп, салса и люти сосове, са идеалните добавки за вечерите, когато похапвате месо. За вегетарианците, може да намерите полезните бактерии в киселото мляко,
кефира, култивираната мътеница и някои сирена.
